AI стикер България 2026: Новите правила на ЕС

AI стикер в България: какво наистина трябва да се маркира от 2 август 2026 г. (и кое се изплъзва)

Маргарита Мусакова 63 07.08.2026 10 мин. четене

Обяснение на новите правила за прозрачност по Регламента на ЕС за изкуствения интелект - без юридически жаргон.

От няколко седмици в българските групи в социалните мрежи се спори за „AI стикера“ - сякаш утре всеки ще лепи иконка върху постовете си като предупреждение за алергени. Истината е по-малко драматична, но много по-важна за всеки, който създава съдържание, чатбот или реклама: от 2 август 2026 г. в Европейския съюз, а значи и в България, влязоха в сила конкретни правила кой, кога и как трябва да разкрива, че дадено съдържание е генерирано или променено с изкуствен интелект. Не е стикер в буквалния смисъл - по-скоро е задължение за прозрачност, което може да изглежда като етикет, воден знак, изскачащо съобщение или просто изречение в подножието на текста.

Ние в Devnox не сме тук да препубликуваме плашещи заглавия, затова прочетохме самия регламент, официалните насоки на Европейската комисия и последните разяснения от българските институции, за да ви дадем ясна картина: какво наистина трябва да се маркира, какво остава извън обхвата и какво предстои през следващите месеци.

Какво е всъщност това „AI обозначение“

Основата е Регламент (ЕС) 2024/1689 - познат като AI Act, - първата в света всеобхватна правна рамка за изкуствен интелект. Той влезе в сила на 1 август 2024 г., но прилага изискванията си постепенно, на етапи. Частта, която засяга обозначаването на съдържание, е член 50 от регламента (глава IV - „Задължения за прозрачност“), и тя стана приложима точно на 2 август 2026 г. - с други думи, само преди дни.

Член 50 не изисква буквален стикер. Той поставя четири отделни задължения за прозрачност, всяко със свой обхват и свои изключения. Важно е да се разбере, че задълженията падат основно върху доставчиците (компаниите, които разработват и пускат на пазара AI системата) и операторите в професионален смисъл (т.нар. „deployers“ - фирмите и организациите, които я използват), а не автоматично върху всеки частен потребител.

Кой и какво трябва да маркира - четирите стълба на член 50

1. Чатботове и AI, който говори директно с хора

Всяка система, проектирана да общува пряко с хора - чатботове на сайтове, гласови асистенти, автоматизирани поддръжки - трябва да бъде направена така, че потребителят да разбере, че разговаря с машина. Изключение има само когато това е очевидно за „разумно информиран, наблюдателен и внимателен“ човек предвид контекста. Според проектонасоките на Европейската комисия от май 2026 г. обаче бележка, скрита в общите условия, или неясен етикет „асистент“ не е достатъчна - съобщението трябва да е видимо в самото взаимодействие.

2. Синтетично съдържание - снимки, аудио, видео, текст

Доставчиците на AI системи, включително генеративни модели с общо предназначение, трябва да гарантират, че резултатите са маркирани в машинночетим формат и разпознаваеми като изкуствено създадени или променени - например чрез технически воден знак или метаданни. Тук има важен нюанс: самото задължение важи от 2 август 2026 г., но техническото изискване за машинночетимо обозначаване на съдържание от системи, вече пуснати на пазара преди тази дата, получи отсрочка до 2 декември 2026 г. чрез т.нар. пакет „AI Omnibus“.

Изключение: ако AI изпълнява само асистираща функция за стандартно редактиране (например коригира яркост или прави граматична поправка) и не променя съществено съдържанието или смисъла му, не се изисква маркиране.

3. Дийпфейкове

Ако AI създава или променя изображение, аудио или видео, което представлява дийпфейк, операторът трябва да разкрие, че съдържанието е изкуствено генерирано или променено. За произведения, които са очевидно художествени, творчески, сатирични или фикционални, задължението е облекчено, но не отпада напълно: достатъчно е да се посочи наличието на генерирано съдържание по начин, който не пречи на самото произведение - например бележка в описанието, а не воден знак върху всеки кадър.

4. AI текст по въпроси от обществен интерес

Текст, генериран или променен с AI и публикуван с цел да информира обществеността по въпроси от обществен интерес - новини, анализи, коментари, - трябва да бъде обозначен като такъв. Тук е може би най-любопитното изключение: то не важи, ако текстът е преминал през човешка редакционна проверка и физическо или юридическо лице носи редакционна отговорност за публикацията. С други думи - статия, написана първоначално от AI, но прочетена, редактирана и одобрена от истински редактор, който носи отговорност за нея, не е длъжна да носи етикет.

По-малко познато, но реално съществуващо пето задължение (чл. 50, ал. 3) засяга системи за разпознаване на емоции и биометрична категоризация: операторите трябва да информират хората, изложени на такива системи, за начина им на действие.

Кое „минава между капките“?

Лична, нетърговска употреба. AI Act като цяло не важи за физически лица, които използват AI системи изцяло за лични, непрофесионални цели (чл. 2, ал. 10) - семейно видео с забавен филтър не се нуждае от юридическо обозначение.
Съдържание, публикувано преди 2 август 2026 г. Регламентът не изисква ретроактивно маркиране на вече публикувано съдържание.
Технически воден знак - гратисен период. Изискването за машинночетимо обозначаване на изходите от вече пуснати на пазара генеративни системи тече до 2 декември 2026 г.
Правоохранителни цели. Системи, разрешени по закон за разкриване, предотвратяване, разследване или наказателно преследване на престъпления, отпадат от обхвата, при гаранции за правата на трети лица.
Асистиращо редактиране. AI функции, които само подпомагат стандартна редакция, без съществено да променят съдържанието или смисъла - не изискват маркиране.
Художествени, творчески, сатирични и фикционални произведения. Обхванати са, но с олекотено задължение, не с пълно изключение.
Текст с човешка редакционна отговорност. Ако редактор или издател поема отговорност за AI-генериран текст след проверка, не се изисква етикет.
Ситуации, в които AI участието е „очевидно“. Ако разумен, наблюдателен човек би разбрал контекста без обяснение, допълнителна декларация не е задължителна - макар прагът тук да е доста строг според насоките на Комисията.

Таблица за бърза справка

Трябва да се маркира	Не се изисква (или е облекчено)
Чатбот, който не се идентифицира явно като AI	Чатбот с ясен интерфейс/заглавие „AI асистент“, очевиден за средния потребител
AI снимка, видео или аудио, публикувани като автентични	Стандартна AI корекция (яркост, шум, изрязване), която не променя съществено съдържанието
Дийпфейк на реален човек без пояснение	Очевидно сатирично или пародийно AI видео с бележка за произхода
AI новинарска статия, публикувана без редакторска намеса	AI чернова, минала през редактор, който носи отговорност за текста
Система за биометрична категоризация без уведомление на хората	Биометрична система, използвана от правоохранителните органи по закон
Съдържание, публикувано след 2 август 2026 г.	Съдържание, публикувано преди тази дата - без ретроактивно изискване

България: кой следи и какво се случва у нас

За България национален координатор по прилагането на AI Act е определена Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) - решение, влязло в сила чрез законодателни промени, приети през 2026 г. КРС участва в европейската система за надзор и координира прилагането на регламента на национално ниво, а на европейско равнище контролът върху моделите с общо предназначение е поверен на Бюрото за изкуствен интелект към Европейската комисия.

Любопитно е, че в началото на 2026 г. Министерството на електронното управление - тогава определено за водещо ведомство - все още признаваше пред БТА, че страната няма изграден надзор над високорисковите AI системи и не е ясно какви точно ще бъдат санкциите на национално ниво. Това се промени с приемането на законодателните промени, определящи КРС като национален координатор - точно навреме за старта на правилата за прозрачност.

Санкциите по AI Act са степенувани. За най-тежките нарушения - забранени практики като манипулиране на човешкото поведение или социално оценяване на граждани - глобите стигат до 35 млн. евро или 7% от годишния световен оборот на предприятието. За нарушения на задълженията за прозрачност по член 50 максимумът е по-нисък - до 15 млн. евро или 3% от оборота, в зависимост от това коя сума е по-висока. Същият таван от 15 млн. евро/3% важи и за доставчиците на модели с общо предназначение.

Регламентът въвежда и класификация на AI системите по риск: минимален риск (спам филтри, видеоигри - без специални изисквания), ограничен риск (чатботове - правилата за прозрачност по член 50), висок риск (здравеопазване, транспорт, критична инфраструктура - значително по-строги изисквания) и забранени практики. До 2 август 2027 г. всяка държава членка, включително България, трябва да изгради поне една регулаторна тестова среда („пясъчник“) за AI иновации.

Практически чеклист за бизнеси и създатели на съдържание

Проверете дали чатботът или асистентът на сайта ви се идентифицира ясно като AI при първото взаимодействие с потребителя.
Ако публикувате AI-генерирани визуали или видео за реклама - планирайте видим воден знак или пояснение, особено ако представят реални хора.
За блог съдържание, писано с помощта на AI: осигурете реална редакторска проверка и посочете отговорен редактор - това ви освобождава от задължението за етикет по чл. 50, ал. 4.
Следете развитието на Кодекса за поведение относно маркирането на AI съдържание - присъединяването към него се приема като признат начин за доказване на съответствие.
Ако работите с клиенти или аудитория извън България, включително извън ЕС - регламентът важи и за вас, ако резултатите от вашата AI система се използват в ЕС.

Защо това е повече от юридическа подробност?

Прозрачността за AI съдържание не е само комплайънс упражнение - тя се превръща и в сигнал за доверие, който търсачките от ново поколение, включително генеративните answer engines, вече отчитат при преценка на надеждността на източника. С други думи, „маркирай и обясни“ не е бреме, а възможност - за бизнеси, които искат да изглеждат прозрачни и заслужаващи доверие едновременно пред хора и пред алгоритми.

Често задавани въпроси

Стикерът задължителен ли е за всяка снимка, направена с филтър в Instagram?

Не автоматично. Ако филтърът само коригира стандартни параметри (осветление, цвят) и не променя съществено съдържанието, попада в изключението за „асистиращо редактиране“ и не се изисква маркиране.

Ако споделя AI генерирано меме за забавление, трябва ли да го обозначавам?

Ако действате като частно лице с нетърговска, лична цел, регламентът принципно не ви засяга пряко (чл. 2, ал. 10). Задълженията са насочени към доставчици и професионални оператори.

От кога реално започва проверка и налагане на санкции в България?

Задълженията са в сила от 2 август 2026 г., а Комисията за регулиране на съобщенията е определена за национален координатор по прилагането. Практическото изграждане на надзора и оперативните детайли продължават да се уточняват.

Значи ли изключението за „сатира“, че могат да се правят всякакви дийпфейкове на политици с етикет „шега“?

Не напълно. Задължението е олекотено, а не премахнато - все пак трябва да се посочи, че съдържанието е генерирано или променено, но по начин, който не пречи на самото произведение, например бележка в описанието вместо воден знак върху всеки кадър.